Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Други

Свиването на китайското население ще е по-скоро проблем на света

Ролята на Китай в глобалната икономика се променя от износител на дефлация към по-неутрална роля сега и все по-инфлационна в бъдеще

Свиването на китайското население ще е по-скоро проблем на света

Снимка: Bloomberg

Най-бавният прираст на населението в Китай от десетилетия може да се усети по-остро извън страната, отколкото вътре в нея. Китайската икономика ще продължи да работи, като доходите могат да продължат да се покачват, макар и с по-ниски темпове.

Останалите от нас обаче ще трябва да се приспособят към непрекъснато отпускащи се темпове на глобална експанзия и бъдещо намаляване на дефлационния натиск. Образът на Китай като неограничен доставчик на евтина работна ръка, дърпащ надолу цената на всичко - от съдомиялни машини до кукли, трябва да бъде изпратен в историята, пише Дейниъл Мос за Bloomberg.

Още по темата
Провежданото веднъж на десетилетие преброяване от Пекин показа, че миналата година в Китай е имало 1,412 милиарда души. Средногодишният ръст от 0,53% през последното десетилетие е най-бавният от 1953 г. Трайните тенденции стават по-изразени: населението в трудоспособна възраст намалява до 63,4% спрямо повече от 70% преди десетилетие, докато делът на жителите на възраст 60 и повече години е скочил. Повече от половината китайци сега живеят в градове.

Въпреки че е възможно броят на хората в Китай да намалее след няколко години, това не означава, че се задава криза. Някои от най-богатите икономики в света се бориха със спад на населението - или нещо подобно.

Населението на Япония достигна своя връх през 2010 г., а това на Южна Корея регистрира първия си спад през 2020 г. Сингапур миналата година отчете първото понижение от 2003 г. насам. Тези държави отдавна се борят със застаряващо общество и намалена раждаемост, след като гражданите постоянно се противопоставят на подтикването от страна на властите да добиват повече деца.

Но всяка от тези страни има първокласна инфраструктура, страхотни училища, висок стандарт на живот и технологична ниша, която й дава шанс за дългосрочен просперитет в пандемичната ера.

Китай не трябва да се страхува за своята търговска жизненост, само защото този неизбежен страничен продукт на напредъка го е застигнал. В крайна сметка това е относително често срещан модел на икономическо развитие: жизненият стандарт се покачва, хората прекарват повече време в училище, женят се по-късно, борят се с по-големи разходи за живот и искат да харчат повече за децата, които имат.

Дори ако Пекин предприеме стъпки, за да обърне вредната политика за едно дете, наложена при Дън Сяопин, това едва ли ще окаже значителен ефект. По-широката глобална тенденция може да е твърде вкоренена дори за държавната мощ на Пекин.

Последиците за останалата част от планетата обаче може да са по-съществени. Световното икономическо производство е движено от Китай през последните няколко десетилетия, особено след финансовата криза от 2007-2009 г. Китайският брутен вътрешен продукт расте средно с около 8% годишно от 2000 г. насам. Еквивалентната цифра за САЩ е малко под 2%.

Ситуацията е такава, че Китай ще допринесе за повече от една пета от общото увеличение на глобалния БВП през петте години до 2026 г., според изчисления на Bloomberg въз основа на прогнозите на Международния валутен фонд, публикувани през април. САЩ ще отговарят за 14,8% от повишението, а Индия и Япония – за съответно 8,4% и 3,5%.

Анемичен прираст на населението в Китай, или откровен спад, вероятно ще означава по-бавна обща експанзия, дори ако БВП на глава от населението продължи да се вдига. Може да се наложи да се преосмислят горните допускания за китайския принос към ръста на световния БВП.

На дебат подлежи и упорито ниската инфлация, нещо, което централните банки навсякъде първоначално приветстваха, но сега все повече се притесняват от него. Възходът на Китай от бедна държава до фабрика на света и водещ износител отразява до голяма степен способността на страната да предлага огромни количества относително евтина работна ръка на мултинационалните компании и техните доставчици.

В този процес Китай беше основната сила за задържането на цените на стоките по рафтовете в САЩ и Европа. Ползите от тази епоха може би вече са в миналото, благодарение на свиващия се пазар на труда.

„Ролята на Китай в глобалната икономика се променя от износител на дефлация към по-неутрална роля сега и все по-инфлационна в бъдеще“, пишат Чарлз Гудхарт и Манож Прадхан в книгата си от 2020 г. „Големият демографски обрат: Застаряващите общества, намаляващoто неравенство и възраждането на инфлацията."

Не всичко това са лоши новини, поне не веднага. Един китайски модел, който вече не се основава на евтина работна ръка, бълваща изгодни стоки, ще подкопае един от стълбовете на ниската инфлация, което е още по-опасно с оглед на толерантния към инфлацията Фед.

Междувременно обаче разходката сред парковете, зоните за нощен живот и моловете на предпандемично Токио показа, че намаляващото население може да е много жизнено. САЩ отчетоха втория си най-бавен ръст на населението в историята през миналото десетилетие - 7,4% спрямо 7,3% по време на Голямата депресия - но животът продължава.

Ако Китай се стреми към световно икономическо лидерство, ето как изглежда то – вялите демографски данни са неизменна част.

По статията работиха: Петър Нейков, редактор Десислава Попова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари ()


Още от Други
Ще успее ли планът на Г-7 да се конкурира с "Един пояс, един път"?